Противоречивата природа на билката сена

Родината на билката сена, (позната още и като майчин лист), е Северна Африка. Растението представлява полухраст и от векове се знае, че притежава силни противовъзпалителни свойства. Листата, цветовете и плодовете на растението са били използвани за чай и отвари като слабително или стимулант от незапомнени времена. За първи път е използвана като „лекарство“ от арабите. Това е отбелязано в техните писания още през девети век.

Билката е с характерен, леко горчив вкус и специфичен аромат. Активните й съставки се наричат ​​сенозиди (сена-глюкозиди). Те предизвикват слабителното действие 8-12 часа след приема ѝ, като под влияние на храносмилателните ензими и бактериални процеси се разпадат на захар и агликони. Те от своя страна раздразват лигавицата на дебелото черво и усилват двигателната активност в стомашно-чревния тракт. Приемът на сена може да промени цвета на урината от жълто до розово, даже до червено.

Чаят от сена се използва често при състояния като хроничен запек, колит, синдром на раздразненото дебело черво, лениви черва, както и при хемороиди,  и проблеми с отделителната система. Билката може да помогне и за облекчаване на дискомфорта, свързан с хемороидите. Хроничният запек е основна причина за възпалението им.

Сена присъства в редица билкови чайове, за които се твърди, че стимулират метаболизма и също така допринасят за отслабването при спазване на различни диети. Не съществуват неоспорими доказателства, които да подкрепят тезата за ефекта от приемане на сена при детоксикация или отслабване.  Въпреки това, чаят от сена е добра алтернатива на лекарствени препарати и лаксативи, използвани при хроничен запек или при подготовка за колоноскопия (медицинска процедура, широко използвана при скрининг за рак на дебелото черво).

За разлика от други слабителни, билката обикновено не предизвиква болезнени усещания в корема. Действа леко, повишава моторната функция на дебелото черво. Сена не нарушава и абсорбцията в тънките черва, нито възпрепятства тяхната нормална функция. Тя обаче създава известни противоречия по въпроса за ползите и вредите от приема й, затова не се препоръчва честата й и продължителна употреба, тъй като може да промени нормалната чревна функция и да доведе до лаксативна зависимост. При нужда чаят е препоръчително да се приема веднъж дневно в продължение на седмица.

Чаят от сена, в който са използвани предимно плодовете и в по-малко количество – листата й, значително свежда до минимум страничните й ефекти, тъй като плодовете предизвикват доста по-умерен лаксативен ефект.

Важно е да се отбележи, че не се препоръчва дългосрочния й прием, нито да се пие след раждане, операции на корема и таза, както и след премахване на херниален дефект. Също така всеки, който има някаква коремна болка, както и деца под двегодишна възраст – не трябва да използва сена.