Eньовден е празник в българския народен календар, който се чества на 24 юни всяка година. Това е най-дългият ден в годината, изпълнен с надежда и вяра в добрите сили на природата. Според народните вярвания от този ден продължителността на деня започва да намалява, а годината клони към зима. Преди да поеме пътя си обаче, слънцето спира да си почине и да се прости със света, който няма да види цяла година. На тази дата източноправославната християнска църква чества Рождениетo на св. Йоан Кръстител.

Дните около Еньовден бележат средата на годината, когато слънцето достига зенита си. Смята се, че в нощта срещу Еньовден билките имат най-голяма сила. Според преданията, тогава всяка билка добива целебна сила, всяка магия хваща и всяко гадание се сбъдва.През нощта на Еньовден и водата има лековита сила.Това е най-потайната и мистериозна нощ през годината.

Точно по изгрев, всеки трябва да се обърне с лице към слънцето и през рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цяла, човекът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се наполовина – ще боледува. Старите българи помнят приказките на своите предци. Те им разказвали, че който види как Слънцето играе в утрото на празника, ще бъде здрав цялата година. Силата на небесното светило правила водата лековита, а в сутрешната роса се криела магия. Който измие очите си, или пък се претърколи през росата, също го чакало здраве.

Магичната сила на билките продължава да не се пренебрегва и днес. Баячките и гадателките отиват преди изгрев слънце за да берат растенията, за да правят с тях вълшебни цярове. Въпреки легендарния и магичен характер на тези предания, много хора продължават да практикуват брането на билки сутринта на Еньовден.

Красотата на Еньовден се крие в българския дух, който се е запазил през дългите векове на развитие и повратности в историята. Необезпокоявани нито от времето, нито от действителността, традициите запазват своята мистична красота и навярно завинаги ще живеят по прекрасните земи на майка България.