България е сравнително малка страна с площ от 111 000 кв. км, но е богата на растително разнообразие.

Има данни, че общият брой на растения възлиза на около – 7835 вида.

Главната причина за богатството на българската флора, в сравнение с други страни са благоприятния релеф и почвено-климатични условия на България.

В нашата флора се срещат отделни растителни видове, останали от предишни геологични епохи, с ограничено разпространение, които се наричат палеоендемити. Те са добре обособени, неизменчиви, без близки родственици. Такива са силивряка (Haberlea rhodopensis), сръбската рамонда (Ramonda serbica) и др.

Растения, които се срещат само в строго определен район в света се наричат ендемиди. Върху територията на България техния брой е над 170 вида покритосеменни растения.

Използване на лечебните растенията в БЪЛГАРИЯ

В народната медицина приложение намират около 500-600 лечебни растения.

За нуждите на фармацевтичната промишленост, фитотерапията и за износ, се прилагат най-често около 300 вида.

В световен мащаб се прилагат около 12000 вида лечебни растения, от известните досега около 500000 вида висши растения или от световната флора са известни и се използват като лечебни растения само 2.4%.

У нас като лечебни растения се използват около 750 вида от общо за страната 3700 вида висши растения или от българската флора са известни и се използват като лечебни растения 20%.

Тези данни показват, че броят на познатите и използвани лечебни растения не е голям, особено в световен мащаб и същевременно добре открояват БЪЛГАРИЯ като уникална страна с близо десеткратно по-добро познаване и използване на лечебните растения.

Характерно е още широкото използване на нашите лечебни растения в българската народната медицина.

Конкретно в българската народна медицина приложение намират около 500-600 лечебни растения.

Данните от народната медицина, макар и емпирични отразяват хилядолетния опит на човека.

Заслужено място трябва да се отдаде на богатството и дълбоките традиции на българската народна медицина.

Вярата на хората в лечебната сила на билките се е предава от поколения на поколения, намира място в народния фолклор, съхранява се в ритуали, писмени източници и устно предавани съвети.

Българската народна медицина, а и всяка друга може и е отправна точка за задълбочени научни изследвания, с методите и средствата на съвременната наука.

Българските лечебни растения проявяват уникалност и в химичния състав на биологично активните вещества, на които се дължи лечебното им действие. Примери могат да се посочат много.

Достатъчно е само да се даде пример с уникалното Българско розово масло, което е едно от най-скъпите и търсени на международния пазар парфюмни етерични масла.

Българското розово масло се различава по количественото съдържание на съставките. Главен компонент е ацикличния монотерпенов алкохол цитронелол, а не както е при другите розови масла алкохола гераниол.

Тази разликата се дължи на специфичните почвено климатични условия, който казанлъшката роза – Rosa damascena намира в българските подбалкански полета.

Зависимости между специфичните български условия и качествения и количествен състав на биологично активните вещества в българските растения могат да бъдат посочени още много като: вълнестия напръсник /Digitalis lanata/;
бабини зъби /Tribulus terrestris/; блатно кокиче /Leucojum aestivum/ и др.

Наричат нашите лечебни растения /билките/ „зеленото злато на България” или „зеленото богатство на България”. Това е така но златото и богатството ако не се пази, съхранява добре и не се работи за да се умножава, идва ден когато свършва. И тук сме уникални, тъй като България е единствена страна в света, в която има приет и действащ -„Закон за Лечебните растения”.

Най-важните характеристики на Закона за лечебните растения са:

• регламентиране на ресурсите от лечебни растения в национален мащаб –под неговата юрисдикция са 739 вида и подвида растения, включени в специално приложение към него.
• формулиране на принципите за опазване на лечебните растения в природата, регламентиране на вида ползване – за търговски или за лични нужди;
• обвързване на ползването на ресурсите с мониторинг на състоянието им и количествените им запаси, разработване на планови документи за управление на териториално ниво.

                                                                                                                                                             Проф.Николов

/Проф. Стефан Николов е роден на 4 август 1947 г. във Враца. Завършва Фармацевтичния факултет през 1970 г. Лечебните растения с техния състав, свойства и въздействие върху хората са предмет на неговата дългогодишна дейност. Дълги години е бил ръковидетел на катедрата по фармакогнозия и фармацевтична ботаника към Фармацевтичния факултет в София, национален консултант е по растителни лекарствени препарати и билки и представител на България в Комисията по Растителни медицински продукти към Европейската медицинска агенция в Лондон./